Дневникът на Зандър

Пазител на реда

27.07.2011 год.

Мило дневниче,
Минаха няколко месеца от както се преместих тук и водя самостоятелен и що-годе нормален живот. Чувствам се различно... Чувствам, че всички разочарования и тревоги от изминалите 20 години и няколко месеца, вече са забравени и толкова далечни. Усамотих се и сега съм нов в града. Нямам приятели, а и се съмнявам, че някога ще си намеря... Та кой би искал да ме познава?!?
Чувствам се по спокоен относно белега на рамото си, останал ми от онзи проклет магьосник, който ме бил отвлякъл. Спокоен съм, защото си спомних какво се случи, когато емоциите ме обзеха. Добре, че беше иначе щеше да е по-лошо... Последиците щяха да са ужасни.
Сега мога да влизам в това състояние, когато си поискам, но това ме напряга до край и често се случва да започне да ми тече кръв от носа или да изпадна в безсъзнание.
Наясно съм с всичките си дарби и не знам за нова, но напоследък сънувам странни сънища, които после се сбъдват. Не знам дали това е дарба, съвпадение или странична реакция на някоя от магиите ми, но ме е страх да разбера... Някой ден може би ще се опитам да преодолея страха и да се отдам изцяло на това, което съм.

Пазител на реда

Мило дневниче,
Всеки път щом си затворя очите, виждам как семейството ми унищожава по един вампир. Светената вода, остриетата пропити с отрова, всички тези колове и заклинания за причиняване на болка. Агонията, която виждах в очите на жертвата... Всичката болка изписана по лицето и безжизненото тяло, което остава като трофей. Всичко това ме тормози, не ми дава мира и не позволява да заспя. Безброй безсънни нощи, прекарани в разходки и опити да се разсея.
Нов съм в града и чух за вампирите, които го населяват. Знаех, че вампирите и вещерите не се спогаждат, но реших окончателно - Ще използвам способностите си само в краен случай. Твърдо съм решен да помогна на създанията на мрака и да направя опит да помиря двете раси, изглаждайки различията между тях.

» Дневникът на Ди